Гюмюрджински снежник
Районът е обявен за защитена местност през 2003г и заема площ от 1926,4 ха. В нея попадат землищата на селата Горно и Долно Къпиново, Чакаларово, Шумнатица и Кремен от община Кирково. На юг достига до държавната ни граница с Гърция, като обхваща района на вр. Вейката (1463м),най-южната точка на България – част от рида Гюмюрджински снежник. Природата в района е добре съхранена. Съществуват големи участъци, в които има остатъци от така наречената Силва магнабулгарикум (Великата българска гора), впечатлила много пътешественици в далечното минало.
Запазени са първични яворови, букови и буково–елови гори на възраст над 150 години. Много от екземплярите надхвърлят 300, дори 400 години, а има и единични дървета, които вероятно са много по-стари. На територията са установени 62 дървесни и храстови вида. В Червената книга на България са включени 11 растителни вида. Някои от тях са родопскикрем (балкански ендемит, единствено находище за Източните Родопи), казашка хвойна, тис, планински явор, бук и др.
Фауната е по-слабо проучена. Установени са скален орел, малък ястреб, осояд, черен кълвач, малък ястреб, мечка и др. Много от отделните защитени природни обекти в община Кирково попадат в територията на Гюмюрджински снежник.